Нежността пътува като нас,
гали ни в тревите и ветреца,
в песента на птица в ранен час,
вечер във свирнята на щуреца.
Нежността е светеща звезда,
сякаш ласка в мрака на простора,
идва под корона на дъга
и трепти от светещите хора.
Вечно не достига по света,
нищо, че е толкова красива.
Милва като морската вълна,
после доброволно си отива.
Хубавото е, щом дойде пак,
ненаситна е във сетивата,
дава ти съществения знак
как да се живее по Земята!
27 август 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари