СПОМЕНИ ЗА ОБИЧАНИ МЪЖЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 500 прегледа
На най- красивите мъже,
Дори в най - смелите представи,
Нави съдбата им въже
И самволно ги остави.
Къде умът им не достигна,
Къде не слушаха съвет
И егото се понадигна,
Подобно купчина на смет.
И някак си извън реала,
И някак си в наивитет,
Съдбата срина им се цяла,
Аз просто продължих напред.
Да знаете, всичко е ясно
В невидимите небеса.
Сънувах всеки безопасно,
За мен не бяха чудеса
Провалите им във живота.
Но аз изпълних своя дълг
Да им покажа как да ходят...
Накрая пътят е отвъд.
И отлетяха още млади,
И още в мъжка красота.
Нищо не можех да направя
Във умствената празнота!
Донякъде се промениха,
Но още трябваше. Докрай
Ще търсят пътя си и тихо
Ще бродят в божия безкрай.
30 август 2023г., София
Росица Копукова
-
1
Препоръчани коментари