БАБА ВЕЩИНАРКА

Пристигна снощи баба вещинарка,

ухаеща на свинско и на лой,

и, джопната в акъла ,луда марка,

не й понесе пак, че съм от сой.

Надушила, че правя нова книга

и по България си обикалям аз,

със нова простотия ми намига,

нестигнала крилатия Пегас,

/ не качила вечния Парнас/...

Без мъж и без дечица, нежелана

от никой свой съгражданин, съсед,

от лудите по-луда баба стана,

нормално,баба си е людоед.

Но истина е, че ме вдъхновява

и много  разнообразява тя,

такава кука има ли тъдява?

Наричам си я нежно: Тра-л-ла!

Росица  КОПУКОВА, журналист,

София