НА НАШИТЕ БЛИЗКИ ОТ ОТВЪД
Усещаме ги като нежен полъх
и само обичта със тях пътува,
понякога потупване без отзвук,
тъй нежно, сякаш тук не съществува.
Понякога е сън - съвет, посока,
понякога - невидима тревожност,
не ни оставят да потънем надълбоко,
но няма как душата да положим
на рамото им, както във живота.
Бъдете заедно, докато може,
че после само с вятъра ще дойдат...
И толкова! И пак при дядо Боже!
4 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари