• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212353

Над...

smirena

163 прегледа

Високо, високо се носех,

на облаче бяло,невинно,

далеч от хорската злоба,

далеч от безброй лъжи.

Погледнах надолу,

като точици хора вървяха,

понесли товара си свой

и криещи се зад сини очи.

Видях неземна красота,

водопади и върхове,

завидях на орлите че,

могат на воля да летят.

Леко спуснах се на земята,

целунах я с благодарност,

че ме има,че пак ще мечтая,

за живот, който аз ще редя.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход