Високо, високо се носех,
на облаче бяло,невинно,
далеч от хорската злоба,
далеч от безброй лъжи.
Погледнах надолу,
като точици хора вървяха,
понесли товара си свой
и криещи се зад сини очи.
Видях неземна красота,
водопади и върхове,
завидях на орлите че,
могат на воля да летят.
Леко спуснах се на земята,
целунах я с благодарност,
че ме има,че пак ще мечтая,
за живот, който аз ще редя.
Препоръчани коментари