Обичах те ,не вярвах че те няма,
огледах се ,не си до мен,
допуснах те дълбоко в сърцето,
как сега да продължа.
Обичах те и образа ти виждам,
там някъде, закътан във сърцето.
Обичах те и те обичам,
както никога до сега.
За мен ти бе целия свят,
за мен бе единсjвен ,а сега,
ти казвам сбогом и тръгвам,
а сълзите се леят като река.
Защо ли всичко наранява,
защо сърцето ме пронизва,
защо не мога да заспя,
защо се лутам в мрака.
Защо пи отговор няма,
защо всичко е една измама.
Препоръчани коментари