Не ме спохождай никога, Тъга!
Отдавна знаеш, че не те обичам.
Обичам да си плувам в радостта
и хубавите хора да наричам.
Обичам тази сила на духа
и здравето, дарено ми от Бога.
Живях, помагайки, пак зауха
на цветове и тичам босонога.
Със вятъра общувам всеки път.
И той ми казва: " Всичко отминава!".
Сълзите ги заключвам в таен кът.
За кратко са. И после продължавам.
Късметът искам вечно да е с мен,
аз знам в живота си какво да правя.
Неуловима никога във плен
и никога във зло да се не давя.
Не ми омръзва някой да спася,
не ми омръзва и да го оставя,
ако усетя лошата душа,
с Тъгата заедно да се оправят.
12 януари 2024г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари