Понякога потъвам във бразди
на делници напрегнати и трудни,
прибрала в сейфа всичките мечти,
оправям се направо със абсурди.
Отмине лошото и в утринта
просветне ми спокойствие и ласка,
откривам, че пак хубав е света
и почвам пак да го обичам страстно.
В поредния добър, усмихнат ден,
усещам как животът ми намига
и хващам пътя с порив вдъхновен,
та после да напиша нова книга!
28 януари 2024 г. , София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари