Годините да понапреднат
хич не ми се остарява,
всяка зима е поредна,
пролетта с кураж ме сгрява.
В Симеоново тревите
зеленеят, сняг се свива,
оцелели под елхите,
Зимата ще си отива.
Път отново ще отвори
мартенската епопея
и във нея, априори,
план замислям да щурея.
После пак ще се завърна
под дърветата и храсти
и животът ще обърна
на съставните му части.
Младост ми е на душата.
Бог енергия да дава.
Мило ми е на Земята
и не ми се остарява!
1 февруари 2024г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари