ЧЕРВЕНИТЕ ПАВЕТА

Отидоха си вече във пръстта
мнозина от червените павета,
без лагери, злодейства, бой, воня,
сами се поизбиха с пистолети.

А други Господ ги прибира сам,
каляската минава и ги взима,
със тях светът не беше по-голям,
все пак остатъци все още има.

Една греховна дума не мълвя,
каквото Бог даде, това и става,
но се прочиства майката Земя
от много простотия и от плява.

Ще имат и наследници от кал,
тя крушата си до дървото пада,
за моята страна ще ми е жал,
ако от нови навлеци пострада.

Една червена чушка в стихове
опява предстоящото, опява,
доде плати си всички грехове
ще мине време, после е забрава!


10 февруари 2024г., София
Росица  КОПУКОВА