ТОЧКА НА ПРИКЛЮЧВАНЕ

 

/ Разказ по действителен случай /

 

 

Голям мераклия ми беше Стефан Влакното, както му викаха подигравателно, колчем харесаше някоя жена, не можеше да се отлепи.

Та налетя на мен в един писателски съюз. Дошъл от Габровско село в София и докласил да си купи една боксониера в Ботунец, Стефчо Влакното не можеше да си позволи повече с преподавателската университетска заплата.

И, въпреки че беше до половината на ръста ми, имаше голям мерак за брак. И как не?

Уреждаше положението в центъра на София.

Зиме Влакното взимаше и майка си в Ботунец, та съвсем се закършваше работата.

В боксониерата и ромка не можеше да покани, въпреки че отскачаше при една дългогодишна любовница, дето мъжът й от години работеше в Чехия, та бях разбрала защо ме гледаше с неудоволствие. Катето Стоте килограма.

Ама то това уреждане на живота ли е? Хич.

Голямо хвалене падаше на моето творчество, рецензии писане, почерпване, но аз не давам аванси и влудявам Стефчо Влакното. Горкият наистина откачи!

Той изкласи до професор да стане, ама какво от това - боксониерата и мама, и малко над метър и петдесет висина.

Нажежихме отношенията яко и аз минах много удобно в друг, по- добър съюз, а Влакното се скъса наполовина, когато мъжът на Катето Стоте килограма се завърна от чужбина и срещите престанаха.

Шило в торба не стои, където ходи на работа, все мърсотии прави. Оттук го изгонят, оттам го изгонят, накрая Влакното напусна България, отпраши в Скопие и стана антибългарин.

С Катето Стоте килограма ние формално не развалихме отношенията до един момент, когато тя прекали, открадна мое творчество, което не се случваше за първи път в биографията ми и аз я разнесох като витошки вятър, какъвто съм си по астрология на ацтеките. Не ме вбесявай, за да не задухам.

Катето се мъчеше да се оправдае, но аз си имам и досега свидетели и от милост не съм я засъдила. Стана ми жал за жената.

Както казваше баща ми: " А се постави на нейно място? Нито красива, нито за творчество талантлива, ама амбиция я гони?!". Защото я познаваше.

Така приключи одисеята. Аз напред с международното признание, Стефчо Влакното в Скопие против България.

Пътища и пътеки. И точки на приключване.

Майка му почина жената. Влакното не се завърна. Дочух, че продал боксониерата и се мъчел да пести пари да си купи нещо по Скопие.

Сам самичък и все недобричък. Но явно удобен за каузата против България, та се застоя.

Но докога?

24 февруари 2024г., София

Росица КОПУКОВА