БЕЗДАРИЕТО ИМА И НОВИ ИМЕНА

Феномен

Защо моят поглед, обсебен от флирт,

за влюбени птици тъжи

и лишен днес от радост,

като техен екскорт,

в душата извиква сълзи?

Слепец за морето — не вижда как с шепот

към брега устремена вълна,

уханна на амбра, с бял грохот и екот

страстно прегръща брега.

А дъхът във гърдите, отчаяно зноя,

в бездиханна отмала събра.

За реалния свят и моя в прибоя —

обичта си остана съдба!

Отново ме буди спомен греховен,

препил неразумно с блаженство —

в сърцето ми властно сълзите зарови

и остави Любов за наследство!