/ Разказ по действителен случай /
Запознахме се случайно със Стрелеца Георги покрай рекламните партита, които даваше модният вестник. Разведен беше, шавлива зодия. Не можа да даде смислено обяснение защо се е развел.
Имаше двама големи сина, оставил апартамента на бившата и си купил една гарсониера да си търси нов късмет. Големичка ни беше разликата в годините. Георги скоро усети, че нямам интерес към чичковци, но запази спокойствие и ме помоли да го запозная с някоя приятелка да си другаруват.
Запознах го с една вдовица, две-три години по-малка от него, тя също беше доста по-голяма от мен, за него чудна.
Не я хареса.
Мина време, хареса една журналистка, по-млада и от мене, Голямо врънкане падна за телефона й.
Обадих й се аз, умничка беше, неомъжена, попитах дали да й го дам, но я посъветвах да не си губи времето с дядо женкар Георги. Тя разреши и ми каза, че ще се оправи с него.
Дадох му го аз, отпратила го тя подобаващо, ама тоз да вземе да се усети, че може и аз да съм говорила нещо.
Мъли-й-й-й-й-й, зор видях да го разубеждавам.
После Георги зачезна. Явно разбра, че покрай мене млада булка няма да види. Инженер беше, работеше като моряк. На околосветски кораби и печелеше добре.
Минаха години, звъни ми Георги да ме чуе. Оженил се.
Ама то да се похвали, че по него паднала една младорана-сладурана на годините на снахата на единия му син, че като му записала любовни писма, стихове и поеми, докато беше по път и носеше валута.
Роди им се и момиченце и , щом спряха морските курсове по света, спря и любовта. Сладураната го напусна, разведе се, осъди го за издръжка и си намери друг, за когото да се ожени.
Нашата млада журналистка пък намери едно хубаво момче, но не на нейното ниво. Казвах й, не е за нея, ниска топка е. Но тя не чува.
Роди едно момче, поживяха, изтрезняха, реши, че наистина не е за нея, разведе се, осъди монтьора за издръжка и се метна за един дядо с много интелигентен портфейл.
Тук вече не става съвети да даваш хич.
Дава,дадото, дава, пък по едно време се усети и реши да спре, че жена и деца има, и внуци. И леката-меката " интелигентността" пак я отмина.
Гледках им сеира дълго време и много се смях.
Морякът се пенсионира, дядо богаташко закуцука яко, та се кротна при съпругата, а двете дами си останаха саминки, щото сладураната се развела и втори път.
Що ли, викам си, да не ги запозная тия двете, да си хортуват за паралии мъже?
Ама я трай си, Росице, че накрая ще излезеш най-лошата заради чуждите глупости!
12 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА
Запознахме се случайно със Стрелеца Георги покрай рекламните партита, които даваше модният вестник. Разведен беше, шавлива зодия. Не можа да даде смислено обяснение защо се е развел.
Имаше двама големи сина, оставил апартамента на бившата и си купил една гарсониера да си търси нов късмет. Големичка ни беше разликата в годините. Георги скоро усети, че нямам интерес към чичковци, но запази спокойствие и ме помоли да го запозная с някоя приятелка да си другаруват.
Запознах го с една вдовица, две-три години по-малка от него, тя също беше доста по-голяма от мен, за него чудна.
Не я хареса.
Мина време, хареса една журналистка, по-млада и от мене, Голямо врънкане падна за телефона й.
Обадих й се аз, умничка беше, неомъжена, попитах дали да й го дам, но я посъветвах да не си губи времето с дядо женкар Георги. Тя разреши и ми каза, че ще се оправи с него.
Дадох му го аз, отпратила го тя подобаващо, ама тоз да вземе да се усети, че може и аз да съм говорила нещо.
Мъли-й-й-й-й-й, зор видях да го разубеждавам.
После Георги зачезна. Явно разбра, че покрай мене млада булка няма да види. Инженер беше, работеше като моряк. На околосветски кораби и печелеше добре.
Минаха години, звъни ми Георги да ме чуе. Оженил се.
Ама то да се похвали, че по него паднала една младорана-сладурана на годините на снахата на единия му син, че като му записала любовни писма, стихове и поеми, докато беше по път и носеше валута.
Роди им се и момиченце и , щом спряха морските курсове по света, спря и любовта. Сладураната го напусна, разведе се, осъди го за издръжка и си намери друг, за когото да се ожени.
Нашата млада журналистка пък намери едно хубаво момче, но не на нейното ниво. Казвах й, не е за нея, ниска топка е. Но тя не чува.
Роди едно момче, поживяха, изтрезняха, реши, че наистина не е за нея, разведе се, осъди монтьора за издръжка и се метна за един дядо с много интелигентен портфейл.
Тук вече не става съвети да даваш хич.
Дава,дадото, дава, пък по едно време се усети и реши да спре, че жена и деца има, и внуци. И леката-меката " интелигентността" пак я отмина.
Гледках им сеира дълго време и много се смях.
Морякът се пенсионира, дядо богаташко закуцука яко, та се кротна при съпругата, а двете дами си останаха саминки, щото сладураната се развела и втори път.
Що ли, викам си, да не ги запозная тия двете, да си хортуват за паралии мъже?
Ама я трай си, Росице, че накрая ще излезеш най-лошата заради чуждите глупости!
12 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари