...

Таен прозорец

Седя в тъмното замислена.Приятели имам,но щом споделят импулсивно нещо лично-леко се отдръпват.

Сякаш ти сам си навлязъл в техния много личен свят.Ако ти се доверят не значи ли ,че ти си човека,който ще ги изслуша,ще съчувства.Понякога не разбирам хората.Притихвам,не искам да мисля.Искам да си имам таен прозорец,

да видя как живеят хората зад зидовете в своя дом.

Изведнъж пред очите ми светна малък прозорец.В малка стая ,скромно обзаведена вечеряше младо семейство.Две деца привлякоха погледа ми.Те се хранеха бавно,от очите им лъхаше страх.Изведнъж чух вик:-Какво си сготвила ,пак буламачи.Мъжът скочи,хвърли чинията ,тя се счупи в стената,а храната се стичаше.Хвана жена си и пред децата започна да я бие.Те не смееха да мръднат.Явно се страхуваха.Искаше ми се да спре,но той продължи ,докато жената не падна на пода.

Не искам да гледам-извиках аз.На кого говорех.Вече съжалявах за желаниета си,когато отново видях осветен прозорец.Там всичко бе различно.На масата имаше цветя.Млади,може би семейство вечеряха на свещи.Красиво,като в приказка.Мъжът помогна на жената да седне.Поднасяше блюдата,сервираше и.Наля чаши с искрящо вино,пиха за нещо си тяхно,смееха се.Накрая той и поднесе кутийка,в нея имаше пръстен.Хвана ръката и,коленичи ,сложи пръстена на ръката и,прегърна я и целувайки я танцуваха.Бяха красиви.

Исках да запечатам този миг щастие видян от моя "таен"прозорец.Не бих могла да забравя и болката на жената,страхът в очите на децата.Исках да спра дотук.В гърлото ми напираше вик-Колко мъка има по тоя свят!

Замислих се, поне за тази вечер ще затворя моя таен прозорец.Опитах да заспя,но съня не идваше.Утрото дойде.Надявах се да намеря повече доброта в хората около мен.Ще се случи ли не зная...