The whole world ...

The whole world could just dissolve into a glass of water

Тази нощ луната пак си играе игрички с мен. Животът ми е някак друг, макар и същият. Онова нещо, което усещам от известно време е толкова различно. Няма нищо общо с онова, което съм изпитвала някога преди. Дните от последната седмица минават, кой от кой по-лош. Но все пак нещото остава там. Аз съм различна. Усещам го, виждам го в огледалото и по походката ми, забелязват го и хората около мен.

Не знам дали е виновна зимата или една вечер, прекарана в приятелски кръг отпреди време. Самотата в душата ми още я има, но вече не е сама. Очакването е различно, мечтите и неосъществимите планове. Душата ми носи кадифена рокля. Рокля, съшита от желание и мечтани вечери, от леко докосване и дъха на вятъра.

Тази нощ луната пак си играе игрички с мен.

No one else's gonna know I'm wanting