• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86854

От Хосе-Аурелиано Буендия до Аркадио Вавилония, или отново 100 години самота

Lagrima de oro

294 прегледа

Някой беше казал, че любовта трае три години. Дали е вярно, не знам. Но някои хора се раждат и в съдбата им е заложена любовта, а други се раждат със съдба за самота. И дори да чакаш дълго и да страдаш мълчаливо, не можеш да промениш онова, което нечия невидима ръка е записала в старите пергаменти. Всичко, което трябва да стане, става. Важното е, че понякога нещата се пречупват. Появява се това, което три години си чакал в самота, в момента, когато най-малко го очкваш, чуваш това, което си мечтал милиони пъти. В момента, в който спреш да се надяваш, да се молиш, дори да мислиш, желанията ти се превръщат в реалност, сякаш за да се подиграят с теб и да разбъркат мислите и плановете ти. И все пак няма нищо друго като това спокойствие. Равно, бяло и нежно като сметана или сняг спокойствието изпълва изтерзаната душа, замества притеснението и болката, за да остане само една несподелена, но всеизпълваща радост от това, че на човека, осъден на самота понякога му се пада малко любов. И животът продължава, като буквите, завити по пергамента, така, както ръката на стария циганин е предрекла. И за хората, осъдени на сто години самота, няма друга възможност на земята.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход