Когато ме измисли

Измисли ме в пролетно ухание,
опасно и упойващо различно,
сутрин се будя с аромат на утро
и цветен е всеки мой ден.

Поиска като роза да разцъфна
да бъда утрото на твоя ден,
да бъда слънчевия лъч погалил ,
страните ти ,да бъда нежен полъх

да бъда -нощ и ден... .
А знаеш ли колко съм различна,
нежно цвете,капчица роса
вятър,дъжд и буря мощна.

Аз съм жена,когато обичам е истинско,
съмнявам ли се ,ставам безпощадна,
презра ли те- не съществуваш,
намразя ли-със поглед заличавам.

Изненадах ли те със това,
живеят три жени във мене,
едната е тиха и добра,
втората не пада на колене,
а третата е огнена жена ...

Измисли ме във есенни нюанси,
преливах от багри и мечти,
не исках зима в любовта ни ,
а пролетна любов да разцъфти..

Не виждаше ли как обичам
когато те видя-летя ,а не тичам
в душата си вплитах мечти,
закичих косите с надежда...