Историята на Ани

Денят беше отминал.Подарих мартенички на близки и колеги.На вратата се позвъни настойчиво.Отворих бе приятелка с която  не бях се виждала скоро.Прегърнах я , и се заговорихме  какво ни се бе случило за това време.Станах да поднесат сладки и кафе .Влизайки я видях да плаче,раменете и се тресяха от болка и отчаяние.Седнах до нея  и тихо промълвих ,успокой се и ми разкажи,Ани! Тя с насълзени очи започна-Влюбих се ,доверих се -бременна съм.Най лошото бе когато му казах,не се зарадва мила просто каза,че ще изпълни задължението си.След това ми каза да се прибирам,щял да играе мач с приятели.Стоях като вкаменена,това беше ли любов.Сълзи се ронеха от очите и.Понечих да я успокоя,но та хвана ръцете ми и тихо промълви-Съжалявам Ели.Не знаех с кого да говоря.Вероятни ще се омъжа но сърцето ми е разбито. Ще тръгвам,скоро ще се чуем.Изпрарих я а съзнанието му изплува сцената ,когато му казва ,що за човек беше ,не е я прегърнал ,а ще изпълня задължението.Скоро съпругът ми се прибра притегли ме до себе си и тихо промълви-Тъжна си нещо се е случило.Да прошепнах аз,ще ти разкажа ,но не сега.Вечерта беше красива ,говорехме за поезия и за толкова други хубави неща,но в съзнанието ми изплува тъжното лице на Ани, дано нещата се променят към добро...