Приюти ме в тихата си кротост.

Странник съм. От болка уморен.

Станал е животът ми на фотос -

побелял, размит и вледенен.

От съдбата тъжно съм жигосан -

като роб, предаден на скръбта.

Със сърце, научено да проси

най-непозволените неща.

Дъх ми дай. Да мога да въздъхна.

Взор дари ми. Поглед да блести.

Прегърни ме. Като дреха връхна.

И с целувка в миг ме опрости.

А тогава - от скръбта извлечен,

ще разцъфна. Пролетен в пръстта.

Като стих, написан и изречен

със любов от шепнещи уста.

(От "Точка на замръзване")