Под бели преспи чудото ми спи -

надежда плаха за цветя и птици.

Все някога от лъч ще се стопи

тъгата снежна в моите зеници.

И в пролетно наболата трева

мечтите ми ще бъдат минзухари.

Крила разперил в модра синева -

копнежът-щъркел весело ще шари.

Ще се открия в поглед на дете.

От бистър ручей дъх ще си налея.

А чудото - решило да расте,

ще ме накара дълго да се смея.

Събудена - в разпукнато листо,

душата нежни трепети ще диша.

А без да питам как или защо -

ще бъда стих. И сам ще се напиша.

Под бели преспи чудото ми спи.

И сън във бяло тихо ме загръща.

Все някога снегът ще се стопи...

Надежда в чудо - толкова присъща!

(От "Точка на замръзване")