За него

Притихна ти опиянен,

от музика необяснима,

тя отключи ти сърцето,

и душата завладя.

Ти изплаши се избяга,

от тази неземна красота,

розов храст ухае в мрака,

стопля твоята душа.

Искаш ти да си свободен,

искаш да останеш сам,

кой ли теб ще разбере,

кой нежност ще ти донесе.

Ще линееш ,ще старееш,

ще си спомниш онзи миг,

музика и розов аромат,

и любов неизживяна.

Ще скърбиш ще те боли,

само спомени остават,

ще склониш глава,

спомена за нея ще те топли.