Надежда

Под тополата старец белобрад,

сълзи ронеше за младостта,

златни листи посипваха земята,

да скрият сълзите и тъгата.

Оттам премина прелестна жена,

с коси развени и с цветя,

вървеше тя като богиня,

с усмивка нежна на уста.

Погледна стареца и спря се,

изтри сълзите с нежна длан,

подари му цвете и усмивка,

сърцето стопли с доброта.

Отмина тя като видение,

погледна старецът след нея,

тя стопли му сърцето,

погледна цветето с надежда,

усмивка озари лицето.