Сантиментално

Вълната ме изхвърли,

като песъчинка малка,

отърсих се, огледах се,

около мен само пустота.

Поисках да извикам,

нещо гърлото ми стисна,

поисках да заплача,

сълзите не се проляха.

Приседнах на брега

и вперих поглед към морето,

вълни се гонят неуморно,

сами, забравили за мен.

Ръце протегнах-накъде,

очи отправих-накъде.

Отпуснах се на топлия пясък,

каква бе моята тъга.

Заслушах се сърцето ми туптеше,

за тебе дори и в тъга,

душата излекува ти незнайно

и сълзи рукнаха като река.