Премини към съдържанието
  • публикации
    678
  • коментари
    152
  • прегледи
    216290

Сантиментално

smirena

249 прегледа

Вълната ме изхвърли,

като песъчинка малка,

отърсих се, огледах се,

около мен само пустота.

Поисках да извикам,

нещо гърлото ми стисна,

поисках да заплача,

сълзите не се проляха.

Приседнах на брега

и вперих поглед към морето,

вълни се гонят неуморно,

сами, забравили за мен.

Ръце протегнах-накъде,

очи отправих-накъде.

Отпуснах се на топлия пясък,

каква бе моята тъга.

Заслушах се сърцето ми туптеше,

за тебе дори и в тъга,

душата излекува ти незнайно

и сълзи рукнаха като река.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.