Път

Съдбата е безмилостно жестока,

не е епична просто прозаична.

Събира и разделя без капка жал,

а ние просто тръгваме по пътя.

И мислим си, защо на мен,

и давим се в сълзи ден, след ден.

Душата стене и болка ни пронизва,

обзема ни внезапно безпокойство.

Очите ни се взират в мрака

помощ от никого не чакат.

Сърцето от болка наранено,

разкъсва се ден след ден.

А може би дори сме силни,

дори в скръбта тръгваме напред.

Трънлив е пътя,ден подир ден,

вървим към своята голгота.