Няма грешки в любовта,
за някой тя просто е игра,
и дори не заслужава,
малката сълза пролята.
Гърло мъката не пуска,
а сърцето ни кърви,
може ли да ни обичат ,
дори раними да сме ний.
И защо да съжаляваме,
и защо да се виним,
думите недоизречени,
забиват се като игли.
Щом обичали сме просто,
да съхраним искрата в нас,
ръка протягаме,докосваме,
друга пламенна ръка.
Душата ни ще пее като птица,
разбрана, докосната от нежността,
и няма вече да се питаме,
къде сгрешихме и кога.
Препоръчани коментари