Ще подаря...

Ще прегърна самотата,

тя приятел ми е нежен,

няма да ме нарани,

и мечтите ще останат.

И когато най-боли,

ще си подаря усмивка,

ще си подаря звезди,

светлина от обич блика.

Тя е в нас ,и ние в нея,

нежна, несравнима,

а защо скърби душата,

тъй огряна от звездата.

Импулс от всеки атом блика,

дори когато си самотен,

подари си късче обич,

в този свят коварен.

Ще се радвам ,че живея,

че слънцето ме гали,

аромата цветен вдъхвам,

а сърцето нежно ще запее,

добротата спотаена,

ще дари с Любов всемирна.