И ще извикам аз без глас,
о миг поспри ,ти си тъй прекрасен,
с всеки миг ще дишам любовта,
ще раздам ,като цветето красота.
Ще търся образа в мечтите,
ще затворя вратата към пошлостта.
Прозореца широко ще разтворя,
ще струи светлина и Любовта ,
със всяка фибра ще я поемам,
като дар свещен ,като магия,
и нека всеки в този свят,
докосне се до вълшебството,
да пие жадно ,ненеситно,
добротата що е в нас,
а Любовта ще ти даря ,
със всеки атом светлина.
Препоръчани коментари