Премини към съдържанието
  • публикации
    669
  • коментари
    129
  • прегледи
    214613

Остави

smirena

181 прегледа

Остави ме да мечтая,

да бъда залеза на твоя ден,

да бъда утрото изгряло,

да бъда твоя земен ден.

И като горска самодива,

да късам нежните цветя,

с ръце си ласкави да свия,

венец за буйната коса.

Да бъда музиката нежна,

която гали ти слуха,

да бъда ефирното видение,

което срещаш през деня.

Да бъда слнчевия лъч ,

що гали страните ти на сутринта,

да бъда въздуха що дишаш,

да бъда бистрата вода.

И като птица ще се рея,

над сънят ти аз ще бдя,

с крясък бързо ще политна,

към нашето гнездо с любов.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.