Остави

Остави ме да мечтая,

да бъда залеза на твоя ден,

да бъда утрото изгряло,

да бъда твоя земен ден.

И като горска самодива,

да късам нежните цветя,

с ръце си ласкави да свия,

венец за буйната коса.

Да бъда музиката нежна,

която гали ти слуха,

да бъда ефирното видение,

което срещаш през деня.

Да бъда слнчевия лъч ,

що гали страните ти на сутринта,

да бъда въздуха що дишаш,

да бъда бистрата вода.

И като птица ще се рея,

над сънят ти аз ще бдя,

с крясък бързо ще политна,

към нашето гнездо с любов.