Когато няма любов

Вървял си мъж с походка бавна,

излял се дъжджд,чадър разтворил,

изпаднал лист със нежен стих,

нежността това е ,а може би и още нещо.

И мислил как годините да върне,

беда да го сполети ,на нея той да звънне,

но всеки има място в този свят,

опитал се,музика дарявал ,но уви...

Сърцето на момичето във буен плам,

към него не насочил се,о беда,

хванал с две ръце побелялата глава.

И в ярост писал думи най-обидни,

че любовта ,тя няма си цена,

и върнал се при своята любима,

момичето, жената от младостта.