Моето утре

Тъга разящаща ,неспирно,

а болка трови ми душата,

кога от тъмата ще изляза

и слънцето да видя и усмивка.

А може би по силна съм,

от вълната втурната в прибоя,

от вътъра що брули ни лицата,

че теб те има, вече си в сърцето.

Тъгата ще прогониш със целувка,

прегръдката ти болката отнема,

и музика ще слушаме омайна,

има те ,значи аз съм жива.

Мечтата ми ще ни понесе като птица,

ще се срещнем в изгрева,

ръцете ни са вплетени до болка,

очите ни пият чистотата,

която с тебе си дарихме