Как искам времето да спра,
да се опия от мига,
от нежността ти несравнима,
защо за утре-днес те има.
Понякога се стичат бавно,
сълзите като капчици роса,
не от тъга ,от щастие плача.
Не тревожи се ти сега.
Живота е като магия,
поема ни и ни разделя,
но силата в сърцата грее,
и добротата е в душата.
Тя болката лекува,
не утре -днес ,сега,
не вярвам в догми,
само в Любовта.
Препоръчани коментари