И сега?...

Днес видях човек от миналото. Човек, който почти бях забравила. Не знам защо, но ме развълнува. Замислих се за бъдещето. Неясно. Не знам какво ще се случи утре. Дали денят ще започне щастливо и ще завърши така... Не мога да погледна по-далеч от близкия един час. И пак това е толкова дълго време... Не казвам вече думата "планове", избягвам думата "идеи". Понякога се страхувам от мислите се, защото в момента, когато минат през главата ми знам, че може да не се осъществят. И все пак имам идеи за тогава. Имам желания. Имам виждания, ако щете. Разбира се, изпълнят ли се ще съм най-щастливия човек на света. А сами по себе си са толкова прости...но сякаш трябва да измина хиляди километри път, да изкача високи планини, за нещо толкова обикновено и възможно. Не знам. Не мога да предвиждам, уви... Но ако можех, как ли щях да живея? Скучно, сигурно, залагайки винаги само на печеливша карта, без излишни рискове, без това, което е солта на живота. До утре, ще си кажа, дано новият ден ме изненада с нещо ново и вълнуващо, но все пак преодолимо, както и останалите предизвикателства в моя живот.