Малко преди полунощ
· 527 прегледа
Пепеляшка съществува само в приказките, уви... Няма изглежда никога да се превърна от смачкана и незабележима в нещо грандиозно и вълнуващо. Пепелта ще остане пепел, мръсотията на думите-мръсотия. Няма вълшебни рокли и стъклени обувчици, няма каляски-тикви, мишки-лакеи и всякакви такива приказни неща. Животът остава живот в огнището, в пепелта, в калта, на дъното. На дъното, откъдето няма как да излезеш. Защото няма никакви добри феи, няма орисници с вълшебни пръчки, няма никакви благородни влюбени принцове, няма даже кой да изтрие сълзите ти... Дори да блъскаш по цял ден и да не спиш цял нощ, пак ще останеш на дъното. Защото някои са родени принцове и принцеси, а други просто не са... Дори и да си мислиш, че в теб има нещо, че си заслужила и си се борила, ти, моето момиче, ще си останеш в калта. И когато дойде полунощ, вместо да мислиш с радост за утрешния ден ще се молиш единствено той да умре по-бързо, за да заспиш отново в купчината пепел на своите мечти, наречена нищета.
Препоръчани коментари