Живот

И бавно живота минава край мен,

сред болки ,неволи ден,подир ден,

отива си бавно деня уморен,

не питам защо , до кога и къде.

А в твоята обич оглеждам се аз,

като лодка разбила се в пристан.

А думите твои за мене са дар,

с какво ли заслужих обич такава.

Моята болка с твоята сливам,

искам да отнема от нейното жило,

което сърцето пробожда без жал,

от теб бих поела частица поне.

Дали сме различни ,или еднакви,

живота споделяме в земния път,

и няма полуистини,има реалност,

болката споделяме ден подир ден.

Посвещавам на истински приятел!