...

За сетен път безмълвно аз ,

зовя те, о видение незнайно.

За сетен път потъвам аз,

в погледа ти тъй омаен.

Създание на мрака,

отрова за плътта човешка.

Поемаш с устни, зъби впиваш,

в плътта гореща с див копнеж,

човек съм аз ,а ти неземен,

вземи ме като изкупление,

води ме в своя мрачен свят,

на демони и на предания.

Усещам твойта мощ над мен,

усещам полъха ти леден,

за тебе аз съм само дар,

а ти на мрака господар.