Обичам те

Луната бледа се прокрадна

лъч съзря видение незнайно,

девойка босонога танцуваше,

лъчът докосна буйните коси.

Ръцете като нежни пеперуди,

се движеха във танц вълшебен,

омайна музика нозете и гореше,

танцуваше-видение прекрасно.

Усещаше росната трева,

и птиците се рееха над нея,

като нимфа палуваше в нощта,

самата нежност беше тя.

На балкона момък като ангел,

загледа се във танца и неземен,

любов сърцето му гореше,

а взорът му към нея все летеше.

Кажи ми мила,кое щастлива,

днес прави те и в танц неспирен,

танцуваш ти ,а аз от жар изгарям,

погледни към мен ,моля те любима.

Танцувайки към него тя пристъпи,

за теб танцувам с обич най-голяма,

очите погледни ми и повярвай,

в сърцето ти си и в душата.

Скочи от балкона онемял,

към нея се затича като вятър,

прегърна я сърцето му трептеше,

целувка жарка,огън безметежен.

Обичам те-прошепно той!

Обичам те- мълвеше тя!

И този, ден е ден за тях,

красив ден за любовта.