Премини към съдържанието
  • публикации
    667
  • коментари
    127
  • прегледи
    214384

...

smirena

208 прегледа

На този свят безмъвно шептя,

а болката изгаря и не спира,

като карма ористта си нося,

като неспирен буен вятър.

Присядам,на пръстта свещенна,

земята да поеме моята болка,

луната с лъч да ме погали,

морето бурно да прелива.

Докосва ми нозете с ласка,

която само то умее да дарява.

Поема част от болката в мене

но тя в мене ще остане знам.

Притихвам като птица уморена,

заслушана в шума на вълните,

и само вятърът нашепва тихо,

запей,избърши сълзите.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.