Измислица
От smirena
· 561 прегледа
Измислицата не беше вярна,
като стъбло прекършено,
в разцвета на младостта,
не, не мога да живея така,
От някъде, в пустотата,
появи се като призрак в мрака,
надежда малка ми дари ,
но всичко е една измама.
На живота поредната игра,
на пътя поредното препятствие,
на мислите поредната стихия,
на душата поредното ридание.
За кой ли път душата ми трепти,
като трели от музика дочута,
от тъмното излизам ,но уви,
не виждам светлина ,а мрак.
Поемам аз по пътя си трънлив,
устемила взор към светлината,
прозира бледа като зов,
към нея тръгвам устремена.
Препоръчани коментари