Любов

Мълчиш и болката поемат,

две крехки ,ласкави ръце,

дори не могат да приемат,

че болка от любов зове.

Безмълвно пак за сетен път,

приемам истината свята,

любов, отнела красотата,

любов, горчилката в мрака.

Чувствата преливат буйно,

като морето неспокойно ,

без думи аз мълвя нечуто,

остави ме с мойта болка.

Не идвай в сънищата кратки ,

не смущавай мислите безбрежни,

остава само тишината,

самотата е приятел само.

Измислицата не беше вярна,

любов обвивам те в забвение,

не може да дариш ми нищо,

бъди ти моето мълчание.