5 минути и едно голямо НИЩО

Има една вечна ситуация в живота или поне в моя, която супер много ме дразни не знам как да я нарека може би - "винаги все за нещо трябва да се тормозиш".

Защо дори за 5 мин. живота не може да спре и да замръзне. И да попаднем в петминутно безвремие, в което нищо няма да има значение? И в тези пет минути да няма приоритети, да няма цели, да няма усмивки, да няма тъга просто да има едно голямо НИЩО! И да потънем в нищото и за миг да почувстваме неговата безразлична прегръдка. В него няма да има плюсови или минуси, няма да има очаквания, няма да има стремежи то просто ще бъде като светъл тунел без начало и край. Тунел безсмислен сам по себе си ненужен, безцелен, но съществуващ!

Специално аз бих искала да изживея своите пет минути в този тунел без да нося тежкия товар, който всеки от нас мъкне на раменете си. Да се докосна за тези минути до безвремието, те да ми се сторят часове, а аз поела глътката въздух от това "нищо" да се върна към своя товар. Може би тогава той ще ми се стори по - лек или, напротив по - тежък, това едва ли има значение важното е че ще съм го оценила. Ще се върна при него успокоена и в същото време убедена, че има смисъл в него нали все пак до сега съм била в нищото?

А, по - добре да ми тежи, по - добре да ме боли, отколкото да стоя сгушена в нищото...