• публикации
    58
  • коментари
    175
  • прегледи
    31414

Искам у дома

Slyncheva

203 прегледа

Мъчно ми е за вкъщи, за семейството ми... До скоро си мислех, че така и така съм свикнала да не виждам често семейството си, не биха ми били проблем тези 1500 км. по между ни. Понякога се сещах за дома и започваше да ми липсва какво ли не – слънцето, което сутрин нахлуваше в стаята ми и ме будеше, дебелият лед, който се получаваше пред блока, когато е зима, дори уличните кучета, виенето им под прозореца ми всяка вечер, а даже и ужасната миризма на кафе и риба в претъпканата четиринайска, когато бабите и дядовците решават да се качат от пазара в автобуса, точно когато всички се връщат и отиват на училище.... Дори тези неща, които винаги са ме дразнили започнаха да ми липсват. А де не говоря за морето........мястото където обожавам да стоя и просто да го гледам, без да си мисля за нищо. Ей такива неща ми липсваха, но не и семейството ми. С тях се чувах през ден-два-три по скайп, поддържахме и все още поддържаме връзка, виждаме се, чуваме си. И това не ми пречеше. Но от няколко дни искам да съм си у дома, искам да бъда с тях. Не ми пука дали ще съм си в страната, дали ще съм си в града... не ми пука, само ми се иска те да са с мен. Не съм вярвала, че толкова много биха ми липсвали. Дори и сестра ми, която обичам безкрайно много разбира се, но... последните няколко години се случваше така, че в годината се виждахме 2-3 пъти зя няколко дни и се чувахме от време на време, когато бе свободна. Миналата година не я бях виждала в продължение на 7 месеца, а преди тези 7 месеца, я бях видяла два пъти за не повече от общо 2 седмици. Естествено на края ми липсваше страшно много, но не и както сега. Сега не знам кога ще мога да ги видя, да ги прегърна, да остана след вечеря на масата с баща ми и да си говорим в продължение на часове, както правихме преди.

Не съм на 5 години, би трябвало да го няма това силно желание да си бъда у дома с тях.... Не би трябвало да се оплаквам и като малко хлапе да хленча „Искам вкъщиииии....” , обаче..... те ми липсват!




2 Коментара



Душицо, много добре те разбирам. Сестра ми е на хиляди километри от години насам и ми липсват адски много заедно с мъжа й и племенника ми. С нашите в повечето време се дрънкам (не много сериозно, де), но миналата година ги нямаше за половин година и толкова ми липсваха...Просто знам какво ти е. Но горе главата- ще си ги видиш пак ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря ти, за подкрепата. Знам си аз, че ще ги видя, само не знам кога... :(

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход