Несподелена

Бъди жив и обичай

бъди жив не отричай,

че гости сме на тази земя,

че всеки ден е подарък.

Не искай да се променя,

не искай да бъда различна,

аз съм това, приеми ме така

и любовта приеми като дар.

Никой не иска д бъде сам,

никой не иска да бъде неразбран

и търси онази сродна душа

на която може да се довери.

Колко страдания ни носи деня,

колко болка най -близките хора

ще можем ли някога да разберем

онзи другият, който ни разбира.

И в сърцето си пазим частица любов

за онази несподелена любов,

която вгорчава деня и нощта

и в новия ден пак мислим за нея.

Приеми ме такава каквато съм,

че утре може да ме няма

сърцето ще пази болка до гроб

за една неизживяна любов.