Не искам

Понякога потапям се в мечти

понякога раздират ме сълзи

и болка разкъсва ми душата,

не мога да бъда безразлична,

не искам да бъда безлична.

Понякога искам да плача,

понякога смях в мен изригва,

че слънцето буди ме рано,

че срещам с усмивка деня.

Нима е нужно да бъда само жена

а не мислещ човек търсещ и знаещ

нима трябва чувство едно

в мен да подтиска това,

за което винаги се боря.

За всяко щастие плащам цена,

до земя ще се поклоня на този,

който човешкото в мене цени

който дарява ми миг красота

и ще топли ме тя в нощите

и дните ми ще бъдат празник.

Не искам да променям душата- камбана,

не искам сърцето да бъде като рана,

която кърви и не спира и в мен нещо

бавно умира.