Почти нереални

Звездите ще помоля да не светят

и слънцето поне ден да не изгрява,

луната облак да скрие

и само тъмна нощ да остане.

Вятър в клоните да вее

птици да прелитат с жален крясък,

да затворя очи за секунда

да забравя ,че аз пак съм тук.

Пътища бавно се вият

в живота ни лудо влетяват

спомени ,мечти ,любови

кому ли са нужни ,не зная.

Върху белия лист ще напиша,

за сподавените ридания,

за болката, която раздира

и носи ми само страдания.

Поклони се за това ,че отне

малкото което ти дадох

поклони се за миговете дарени

и за споделената радост.

Никой ,никога не може

да отнеме мечтите вълшебни

и това да бъдем различни

по-силно нас ни привлича.

Да загърбим това що вгорчава

дните ,нощите, утрини ранни

и да бъдем такива каквито сме

не скрити,а истински, почти нереални.