Края на всички неща

И какво аз същата ли съм или съм друга…..

Сълзите ми шумят когато се търкалят – сутрин рано по лицето ми,…незнаех.

А мислите ми са безпътни девственици с празни шепи – изтъкани само от желание и синкав страх…

…..от времето на минали копнежи останала е само жълта ивица от светлина…

А болката наистина пищи … когато отшумява – пищи когато спира да боли, защото е обидена че си останала в съзнание.

Това ли беше?

Аз мислех че си болка – а ти си само имитация.

…….и колко друга съм,

Аз съм вчера…. в огледалото – в очите ми – изкуствен вятър – във малка капка обещание. И пак коя съм…

……по различна от преди и страшно по еднаква….

А ако е късно да се върнеш … къде оставаш … ТАМ …във собствената си фантазия, кое е по-добре – съня или материята.

Изплувай – от мечтите си, избягай от реалността …

…веднъж загубих себе си,

Където и да отида ще взема времето със мен, по-малко отколкото съм имала но много повече от колкото спечелих.

Края на всички неща.

…сега съм ТЯ.