Долината на спомените

Стара къща, стара ограда, стара стая и стар гардероб в гардероба...

...в оръфан куфар дремят спомените на моя живот.

Казват, че спомените не трябва да са близо до теб, в противен случай живееш в минало, а който живее в минало няма шанс за бъдеще...но само го казват... . Аз изолирах спомените си далеч от моя живот, но продължавам да живея с тях и те определят дните ми.

В цикличността на вчера, днес и утре спирам сред тяхната долина, пред старата ни селска къща с олющена мазилка. Сега е само бурени в градината, но спомена за преди е изцяло в мен. Още в ушите ми кънти пискливия глас на баба ми: ади бабо, да изметеш цимента отпред а сестра ти да оплеви пътеката към тоалетната.

Странно действа мястото върху човек, като затворя очите си всичко се променя за миг, виждам бабините мушката в най различни цветове, старата круша, въжената люлка на която се люлее сестра ми, усещам слънцето върху кожата си и до мен достигат стари аромати...на тогава.

В тъмнината на стаята чиято нафталинова миризма ми е толкова приятна, пред отворените врати на стария дъбов гардероб седнала сред шестях кутии от стария куфар. Избирам кутия от кукла - кафяво кожено парче от колата, която татко купи есента на 84. Кожа от първия ми хамстер, който с братовчед ми одрахме за да ни остане за спомен след като умря, светло кафяв с бели петънца. Дървена свирка, първото ми джобно ножче, прашка. Косата на куклата на сестра ми, която в беса си остригах защото бяха започнали да ме титуловат, като голяма и за подарък получавах книжки. Плакат на ЦСКА с новото име ЦФКА „Средец”, през времето в което бе на върха няколко поредни сезона.

Цветна снимка, като гордо пионерче с две плитки и награда книга „Синът на полка” за отличен успех. До тук бяха спомените на щастливото ми детство. Годините ми на бунтарство и диващина започнаха от следващата кутия - парче тухла от земетресението през 86 и част от стъкло което се бе счупило във формата на гълъб. Билет за влак и две листчета с формулите за квадратни уравнения. Кутия от цигари „БТ”, и датата на пропушването ми написана на тях 19.08.1988. Копче от ризата на първия мъж в живота ми. Еделвайс в стъклена рамчица и на гърба с разкривения ми почерк:слабите духом се стремят към порядък, силните владеят хаоса.

Кутия от маратонки и в нея – свита марихуана, LSD, капачка от резервоара на една Ямаха от първата ми катастрофа, туба от вазелина, с който мажех татуировката си, мида и пясък с морска вода в бурканче от пюре. Тетрадка и на първа страница:Къде бях тази нощ, в чии ръце, помня устните само по мойто лице. Помня дланите тръпнещи нежни и зли помня.....да, всичко да те боли, помня как по гърба ми се стичаше дъжд (не беше нещо друго, не плачеше мъж) помня дълго сбогуване, помня краткия път и заспах като котка самотна до смърт М.Башева. Следващите страници бяха празни и на последната с червено:как може вселената да функционира безпогрешно, а ние да оставаме безкрайно заключени в себе си. Изживявайки отново и отново причината за затвора си. Снимка на любовта на живота ми с шлем в ръка подпрян на мотор. Усмихнат. Салфетка и с изгоряла кибритена клечкана на нея нарисувано сърце. Черна лентичка от погребение с неговото име. Бръснарско ножче. Бинт с почерняла от времето кръв.

Кутия от бисквити „Свищов” – студентска книжка. Стих от Омар Хаям на арабски, първото ми съчинение на този език. Изречение написано с кърваво червено върху парче плат: ana uhibbuha

Предпоследната кутия – писма – 168, снимки от една дългогодишна връзка преди да стане женитба. Църковно свидетелство за брак.

Последната кутия – снимка на сина ми като бебе. Къдрици. Друга снимка, като две годишен на площадката в детската градина. Епикриза – детето е прието със сив цвят на лицето без дишане, клинична смърт седем минути. Кома – седем дни. Опаковка от лекарството което изпи. Снимка, усмихнат с розови бузки, а на гърба:нищо няма значение, нищо и никой само не си отивай и не ми причинявай това никога повече. Без теб съм мъртва. Тетрадка с лулички и чертички, цифри. Роза от първия му учебен ден между страниците на тетрадката. Снимка аз, той и неговото братче в мен.

Некролог на дядо ми и с двегодишна дата напред още един на баба ми. Върху лист от тетрадка – вече нищо няма да е същото. В сърцето ми остана дупка, която ничие присъствие не може да запълни.... .

Прибавих в куфара нова кутия на дъното на която – моя развод.