Cat voi mai putea sa ma prefac?

Жените са като маймунките, никога не пускат клона преди да са хванали следващия.

Затова че – послушай ме ако виждаш че освобождава едната си ръка – може би трябва да алармираш себе си – тя вече прави планове.

Погледни я – неустоима е, така сияе и ти грабва погледа като магнит сигурен белег че е хвърлила стръвта на следващия, той със сигурност е по-богат и много по-различен но въпроса е: А ако не клъвне?

Да – и там идваш – Ти – нейната утеха. Всеки има право на утешителна награда и на любов макар и временна – до следващата жертва.

Послушай ме! Игнорирай я – излизай сам или с приятели, не давай обяснения, закъснявай – намери си нов приятел в чата – от женски пол.

Защото...усети ли разсеяността ти, или нейното изолиране от твоя свят – тя ще спре с гоненето на дивото за да не изпусне питомното и тогава идва най-интересното – ТЯ вече няма да е толкова незаменима – защото ще ти покаже че има нужда от теб. И колкото и да не вярваш – ще разбереш – че можеш да живееш и без нея.

Запомни това:

Ние сме увредени пътници, които минават пътуването си от раждането до смъртта с една единствена мисъл: АЗ СЪМ........ .

Защото съвсем съзнателно проваляме живота си в дребно театралничене, като играем на нашата си сцена с нашите фантазии и мечти както и с нашето копиране от някой който ни е направил силно впечатление. Толкова ли сме слепи за да видим, че опитвайки се да нараним някой с цел да ни стане по добре, нараняваме единствено себе си. И се страхуваме, страхуваме се от интригите, които най -съзнателно въртим.

И в тъмнината на ноща под завивките с хлипове се връщаме в реалността на нашата посредственост и самота. Ние – сами по себе си сме малки прозрачни кристалчета кварцов пясък – една единствена пясъчинка – която отделена от другите е нищо. Нямаме индивидуалност – имаме това което сме видяли или чули от някой друг – нещо вече измислено. Нещо чуждо.

А най-лошото в човешкото ни несъвършенство е – че искаме нещо което ние самите не можем да дадем – претенциите ни са много повече от клетките ни на сътворение. И всичко наоколо е фарс – истински сме само тогава когато се страхуваме.

Ти си много скъп мой приятел – но твоя живот стремеглаво се движи по вече написан сценарий – а аз не мога да ти дам надежда – не мога да ти дам съвет – защото ако го направя – това вече няма да е твоя живот.................., но никога недей забравя: Жените са като маймунките....