• публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    11876

Стареца

raurava

94 прегледа

Бе толкова отдавна на земята. От някоя слънчева утрин или мрачна нощ, с добри очаквания или с празни обещания, независимо от времето, или от деня, без никакво значение за причината или търпението.

Всеки идва с болка на света. Не е страшно да умреш, страшното е да останеш жив, когато всички твои близки са вече в земята. Най - болезненото нещо в този живот е да се събуждаш цяла вечност.

Той нямаше вече онова усещане за глад, никакъв страх не чувстваше, не се радваше, не му бе тъжно, изчезна даже и студа. Единственото осезание будно все още в него бе допира на слънцето и дъжда. Мина през толкова много слънца и толкова много луни и звезди, колкото няколко вселени. Лицето му бе станало като жадуваща земя, ръцете му, като корени на секвоя. Звуците, които изпълваха пространството му бяха тези от листата и барабаненето на дъжда.

Имаше спомени от миналото - тропота на диви коне, нежния допир до топло женско тяло, уханието на прясно окосена трева, допира до стария дъб в градината.

Спомен за желание, онова парещо слабините чувство на страстта.

Отдавна бе опитомил живота веднъж в една малка, прозрачна, капчица сълза - сол и топлина – утринна роса, няма нищо което би заместило усещането на влагата която пиеш от очите на жена, която си разплакал заради това, че я обичаш. Бе обичал само едно единствено момиче, което го бе научило да познава страха и плахостта и същността на сътворението – наречено живот. Едно момиче което бе създал с устни и с докосване, с болка и със страх – което имаше от… и цяла вечност, една жена която бе единствена от всички жени в света – когато опитомиш някого ти може да го познаеш само по тихите стъпки сутринта, по уханието на тялото, можеш да разбереш това дори, когато се оглеждаш във водата сам – тогава виждаш себе си до нея.

Помнеше бездънни очи, малки тихи островчета, развълнувано море, езеро, в което плуват лилии, устни с цвят на цъфнала кайсия, пясъчни коси и царевица, слънчогледи.

Бе толкова отдавна на земята, помнеше вятъра и пясъка, помнеше скалите.

Минаха толкова много войни, реки от сълзи. Черни птици до черни огради, черни воали.

Нищо не искаше да знае, но знаеше много и го бе научил от живота. Знаеше, че душата боли, но болката минава, като зъбобол и причина за това бе забравата. Това което не можеш да имаш само с желание, го постигаш с търпение. И да простиш наистина не значи да забравиш, но значи много повече – да обичаш. Научи, че материалността не се измерва с кон, каруца и нива – а с хляб и егоизъм – защото човек се ражда благодарение на паразитния си организъм. А инстинкта за живот е много по – силен от смисъла му.

Толкова много луни бе посрещнал и толкова много спомени беше запазил, знаеше, че спомените са нужни на човек докато е жив, когато преминеш другата страна, те вече не ти трябват защото се връщаш при тях, връщаш се там където си бил най – щастлив.

Той вече само чакаше, да стигне до стария дъб, до напечената от слънцето земя до онези малки острови в очите й. Задържа уханието на любовта в сърцето си до края, когато ще излезе от пленничеството на живота. Когато ще бъде свободен. Той нищо не искаше и нищо не знаеше – само това на което го беше научил живота.

Очакваше настъпването на последната луна.

Толкова отдавна беше на земята…..…. .




5 Коментара


.........................................................................

Уауууу!!!! Прочетох го на един дъх, както се казва!!! Написано е по прекрасен начин!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Да тогава бях толкова безнадежно потънала, че нямах друга мисъл, искрено се надявам никога вече да не пиша така!

Искам да съм слаба духом стремяща се към порядък а не силната, която да владее хаоса, независимо, че точно хаоса те кара да се замислиш! Посредствеността е толкова спокойна.

Благодаря!


Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход