• публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    11877

Кипарис

raurava

113 прегледа

Събуждам се напразно и осъзнавам, че нищо не е такова каквото изглежда, а от теб остана сянка която носи тайно обещание. Човек би понесъл само една любов в живота си, всичко останало е бегла имитация. Всички други минават през нас единствено като заместители, бледи копия. Едва понасям тези копия, лъжа се, че ми е нужна някаква топлина но независимо топлината от допира, отвътре оставам студен като луна.

Колко дълго мога да живея само със спомен за теб?

Колко нощи още ще изживявам страст – през ресниците на очите си за да избегна действителността?

До кога ще ходя на същите места където съм бил с теб, но сега вече сиви?

Живота ми е черно-бяла фотография – мечтите ми са бездна, толкова тясно свързани с миналото, че са минали мечти. Вече не помня, кога бях най-жив и до кога ще бъда сянка от материя. Искам да затворя очите си и да те докосна, но се моля, само веднъж още, като ги отворя да си още там.

Само веднъж.

Събуждам се празно и веднага след това заспивам пак за да продължа да те сънувам.

Кой може да направи така че да сънувам действителността а да живея съня? Всичко бих дал за да живея в нереалност стига тази илюзия да ме приближава до теб.

Докато дни наред те изтръгвах от сърцето си – не знаех, че има вероятност да изтръгна с теб сърцето си. Не знаех, че е станало общо.

Но така или иначе нищо не можем да променим, защото всички са еднакви толкова еднакви – и никоя като теб.

Обичай ме понеже от вътре аз бавно умирам. Дори не мога да мечтая за любов, защото времето се изтича бавно през пръстите ми. Понякога е трудно да се държа, толкова трудно за мечтите си. Мога да понеса вината ти, мога да вкуся от нея, да пия от кръвта й, но се чудя колко време би могла да я понасяш ти. Защото аз единствен зная най-лошото за теб и го приемам.

Какво бях аз – безцелно увлечение за теб, което просто искаше да удовлетвориш или...?

Връщам се отново и отново към онази сутрин в която се събудих и почувствах истината върху която се градеше живота ми – точно в тази мартенска сутрин: „Не искам нищо повече. Ти даде смисъл на живота ми какъвто не смеех да очаквам.”

В живота трябва да направиш избор. Кое колко си заслужава, не може да имаш всичко. Но ако минеш през него без да си се влюбил до полуда значи си живял напразно.

Обсебен съм от печал, която не мога да назова – това съм аз. Кипарис.

Ако ти не съществуваше, кажи ми за какво бих съществувал аз?

За да се влача в един свят без теб, без надежди и съжаления.

И ако ти не съществуваше аз бих измислил любовта, като художника,

който вижда как под пръстите му се раждат цветовете на деня...но не разбира как става това...

И ако ти не съществуваше, кажи ми за кого бих съществувал аз?

За минаващите, заспиващи в прегръдките ми, които не бих могъл да обичам никога?

И ако ти не съществуваше, аз не бих бил нищо повече от една точка.

В този свят, който идва и си отива, аз бих се чувствал изгубен.

Бих имал нужда от теб...

И ако ти не съществуваше, кажи ми как бих съществувал аз?

Бих могъл да се преструвам, че съм аз, но нямаше да бъда истински...

И ако ти не съществуваше, аз вярвам, че бих я намерил, бих открил тайната на живота само за да те създам и за да те гледам.

И ако ти не съществуваше, кажи ми за какво бих съществувал аз...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход