Сигурно си прав, Лазаре...

Знам, че е така. За много неща. Разсъждаваш по този начин за моята история. Но ти сам съзнаваш, че не можеш да оцениш всичко, просто не си го изпитвал, дано не ти се и случи. Не ми харесва всичко това, не ми харесва начина, по който трябва да е, чакането, умората, тъгата и самотата. И аз пия самотата, за да я довърша, пия чаши, който случайни хора ми подават. Но вместо да свърши, тя прелива... Самотата е едно от тези неща, които не можеш да изпиеш докрай, нито да пресушат чужди целувки. Знаем, че само един е този, който е Избран. От сърцето ми, каква ирония... Знам, че не ме разбираш, аз сама не се разбирам понякога. Но това успявам да го направя. Да отделя едното от другото, за да може да страдам по-малко. Ако изобщо е възможно... Надявам се наистина да ме приемаш такава, каквато съм...