Премини към съдържанието
  • публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    87413

Сигурно си прав, Лазаре...

Lagrima de oro

197 прегледа

Знам, че е така. За много неща. Разсъждаваш по този начин за моята история. Но ти сам съзнаваш, че не можеш да оцениш всичко, просто не си го изпитвал, дано не ти се и случи. Не ми харесва всичко това, не ми харесва начина, по който трябва да е, чакането, умората, тъгата и самотата. И аз пия самотата, за да я довърша, пия чаши, който случайни хора ми подават. Но вместо да свърши, тя прелива... Самотата е едно от тези неща, които не можеш да изпиеш докрай, нито да пресушат чужди целувки. Знаем, че само един е този, който е Избран. От сърцето ми, каква ирония... Знам, че не ме разбираш, аз сама не се разбирам понякога. Но това успявам да го направя. Да отделя едното от другото, за да може да страдам по-малко. Ако изобщо е възможно... Надявам се наистина да ме приемаш такава, каквато съм...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.